Генезис

51.

Гарсия беше прав — Хънтър наистина работи през почивния им ден. Въпреки усилията му, мозъкът му не можеше да се изключи и винаги намираше начин да върне мисловния процес отново към разследването. Знаеше, че това е като да се бори с безсънието. Усилието беше безполезно, защото знаеше, че няма да победи.

Когато „почивният“ му ден започна, Хънтър отиде в полицейската лаборатория по криминалистика в Калифорнийския щатски университет в района на Юнивърсити Хилс. Там той остави винената чаша, която взе от „Мазния Марк“ в ресторант „Иксчейндж“ предишната вечер и помоли за анализ на ДНК и пръстови отпечатъци. Разбира се, засега не разполагаха с ДНК или пръстови отпечатъци, оставени от Ментора. Хънтър само си опитваше късмета.

Той повтори наум разговора си с Марк отново и отново, и помнеше всичко — интонацията на гласа му, движенията, изражението, израза в очите му, какво беше казал… абсолютно всичко.

Марк беше женкар. Няма съмнение в това, но по време на онези няколко минути, докато седяха очи в очи, Хънтър остана с убеждението, че Марк успя да установи пълен контрол над физиологичните и психичните си моторни реакции — нещо, което беше дяволски трудно да овладееш до съвършенство.

Хънтър съзря проблясъци на тази способност на Марк по време на разговора им, но когато му показа снимката на Кирстен Хансен, това стана по-очевидно. Когато се спряха за пръв път на снимката, очите на Марк леко се разшириха, но това не издаваше, че я познава. Познаеше ли някого, човек обикновено присвиваше очи — понякога едва забележимо, понякога видимо. Разпитващият трябваше специално да следи за това, за да го забележи, и дори тогава пак можеше лесно да го пропусне.

Присвиването на очите показваше съсредоточеност. Случваше се, когато човекът рови в паметта си за идентичен или подобен образ — „разпознаване“ — но истинският издайнически знак обикновено идваше с движението на очите. Нагоре и надясно означаваше, че човекът се опитва да ангажира паметта си за визуално запаметени образи — нещо, което е виждал и преди. Нагоре и наляво предполагаше, че човекът се опитва да получи достъп до визуалния си конструктивен кортекс — да създаде образ или спомен, който не е бил там.

В ресторант „Иксчейндж“ Хънтър показа на Марк първо снимката на Мелиса Хоторн. Марк явно си спомни, че я е виждал някъде и усилено се мъчеше да се сети къде. Когато Марк видя снимката на Кирстен Хансен, очите му не помръднаха нито наляво, нито надясно. Останаха абсолютно неподвижни, но и също така едва забележимо се разшириха. Хънтър забеляза това само защото гледаше съсредоточено право в Марк. Разширяването на очите показва изненада или шок, но също така и възхищение и одобрение, когато виждаш някого, когото мозъкът ти възприема като привлекателен. Марк разшири очи и после направи коментар, който прозвуча напълно естествено и непринудено, показателно за характера му на женкар — че Кирстен е „много хубава“.

Този вид машинални реакции и микрореакции са примери за физиологични и психомоторни реакции към стимули. Повечето от хората дори не съзнават, че го правят и затова е трудно да го контролират. Как контролираш нещо, което дори не знаеш, че правиш? Хънтър обаче знаеше, че макар и трудно, възможно е да контролираш тези неща. Изискваше се силна концентрация… Десетки, може би стотици часове практика… и строга дисциплина, но беше постижимо. И щом тези реакции можеха да се контролират, тогава можеше и да бъдат променени, за да излъчат погрешен сигнал.

Хънтър все още не знаеше много неща за убиеца, но му беше ясно, че Ментора е невероятно дисциплиниран, изобретателен и търпелив. Това само по себе си показваше, че Ментора притежава интелигентност над средното ниво — нещо, което Хънтър знаеше, че е абсолютно задължително, ако някой иска да развие способността да контролира физиологичните и психичните си моторни реакции.