Генезис

85.

По разписание, самолетът трябваше да е излетял преди девет минути.

Линда стана от мястото си, тръгна към групата до вратата на самолета и започна да кашля, преструвайки се, че в гърлото ѝ е заседнало нещо. Четиримата веднага я забелязаха.

— Госпожо — каза първата стюардеса и се обърна към Линда. — Моля, върнете се на мястото си…

Линда се закашля още по-силно, закри уста с лявата си ръка и вдигна дясната, за да покаже, че се нуждае от малко време.

— Моля ви, искам само чаша вода — каза тя с прегракнал глас, докато кашляше. — Нещо заседна в гърлото ми.

— Ако се върнете на мястото си, госпожо, веднага ще ви донеса вода — отговори стюардесата.

Линда обаче продължи да върви и да кашля, променяйки траекторията си леко надясно, за да е по-близо до брюнетката.

Поради малкото време, което им остана, и спешността на случая, когато обясни на Амбър Бърнет, че трябва да забави полет 8649 на „Американ Еърлайнс“, докато двамата с Гарсия стигнат до летището, Хънтър беше свел до минимум подробностите. Каза само, че заподозрян в три убийства се опитва да избяга от страната, но не даде описание, нито спомена име или номер на седалката, защото и през ум не му мина, че Амбър Бърнет ще се качи на борда на самолета. Това означаваше, че Амбър не знаеше кого издирват, което беше голяма грешка.

От мястото си Линда вече беше забелязала, че брюнетката си служи с лявата ръка. Също така беше сигурна, че причината за якето с по-голям за нея размер е скрито оръжие — вероятно в кобур под мишницата — и това означаваше, че чернокосата е или полицай, или въздушен маршал. И тъй като беше левичарка, най-логичното място за оръжието ѝ беше под дясната мишница.

Когато Линда стигна на една крачка от групата, Амбър се обърна с лице към нея. Якето ѝ се изви от движението и се притисна по-плътно до стомаха ѝ, разкривайки издутина под дясната ѝ ръка.

Линда я видя и пристъпи към действие.

Всичко се случи бързо — толкова бързо, че стюардесите и пилотът осъзнаха какво става твърде късно.

Линда стигна до групата, престори се, че се спъна в нещо на пода и се хвърли върху Амбър. Това изненада всички, каквото беше всъщност намерението на Линда.

Когато се блъсна в Амбър, Линда сложи двете си ръце на торса ѝ, точно под лявата и дясната ѝ мишница — хватка, която научи от уроците по крав мага. Амбър, тласната от силния удар на тялото ѝ, политна назад, по посока на отворената врата, но Линда я хвана за якето и я дръпна към себе си… силно, а после наведе брадичка и заби глава право в носа ѝ.

Разнесе се ужасяващо хрущене, сякаш някой стъпи върху купчина строшени стъкла. От лицето на Амбър се разхвърча кръв, образува гъста пурпурна мъгла във въздуха и изпръска Линда, пилота и двете стюардеси.

Сблъсъкът предизвика шокова вълна на спираща сърцето болка в носа и в главата на Амбър, едва не я повали в безсъзнание и я дестабилизира напълно. Двете ѝ ръце машинално се вдигнаха към лицето и закриха носа ѝ.

За част от секундата Линда смъкна ципа на якето на Амбър, разкопча кобура и извади оръжието ѝ. С лявата си ръка тя бутна Амбър до стената, вдясно от вратата, и отстъпи две крачки назад, към камбуза. Цялата атака продължи около три секунди.

Няколко пътници във втора класа, онези от лявата колона седалки и по-близо до вратата, видяха какво се случи. Реакцията им беше уплашен писък, който се понесе на вълни из салона, набирайки сила, докато отскача от редица на редица. Колективният ужасен писък мина по цялата дължина на салона за пътници и навлезе в подвижния ръкав, който свързваше терминала с вратата за качване на борда на самолета.

На Линда не ѝ пукаше за писъците, нито за пътниците. Докато отстъпваше назад, тя бързо сграбчи за косата по-ниската от двете стюардеси и я дръпна със себе си в камбуза в средата на самолета. Едно мигване с клепача, и стюардесата се превърна в жив щит за Линда.

Застанала точно зад нея, Линда опря дулото на пистолета в слепоочието ѝ. Приготви се да издаде заповед на всички да се дръпнат назад, когато видя, че в пътническия ръкав се появи висок мъж с атлетично телосложение. Когато спря, Линда видя значката, закачена на колана му, и осъзна, че вече знае кой е. Беше видяла няколко негови снимки, докато проучваше отдел „Свръхтежки убийства“ на лосанджелиската полиция. Беше шефът на отдела — детектив Робърт Хънтър.

— Никой да не мърда! — изкрещя с пълно гърло Линда и вдигна пистолета високо над главата си, така че Амбър и Хънтър да видят какво точно прави. След това освободи предпазителя с палец и пак опря дулото в слепоочието на стюардесата. — Ако някой се опита да стане от мястото си, ще застрелям първо нея… и после този, който е станал от мястото си. Ако видя дори един мобилен телефон да снима какво става, ще застрелям първо нея… и после човека с телефона. — Тя погледна Хънтър в очите. — И повярвайте, ми няма да пропусна. Ясно ли е?