1

Княз Архан, владетел на малко княжество, обикаля постовете на голямата крепостна стена, която опасва града. С него е началника на армията Торк, стар, опитен воин, минал през стотици битки. Лицето му с широки скули и проницателни сиви очи внушава уважение. Шлемът, стоманената ризница и мечът без скъпоценни камъни по дръжката не са просто труфила. Види ли го веднъж, човек не може да го сбърка — той е воин от главата до шпорите на грубите си войнишки ботуши.

Княз Архан си ти — млад, енергичен, щедър владетел на богато княжество. Земите тук са плодородни, хората заможни, търговията и занаятите процъфтяват за радост на всички в тази малка страна.

Слънцето вече се скрива зад хоризонта. Залезът е кървав, огнени отблясъци играят по шлема на стария войн.

— Тоя залез хич не ми харесва — кънти мощният глас на Торк.

— Не виждам никаква опасност — усмихваш се ти. — Постовете са добре въоръжени, крепостта е непристъпна.

— Точно това не ми харесва — клати глава старият воин. — Станали сме прекалено спокойни. Предпочитам да гледам противника в очите. Тогава всичко е ясно.

Думите на Торк те разсмиват. Ти си богат, радваш се на обичта и подкрепата на своите поданици. Нищо не заплашва княжеството и твоя живот. Само едно ти липсва…

Мини на 54.