Трошача

99

Даваш знак на ловците от първата катапулта. Те изстрелват един голям камък срещу Трошача и пускат трупите срещу него. Трупите се търкалят по стръмнината с нарастваща скорост и оглушителен грохот. Великанът стъпва на една от трупите, залюлява се, но запазва равновесие. После стъпва на няколко други трупи, губи равновесие и пада по лице.

При падането гигантът протяга ръка към Торк, който бяга с коня си от него. Тук стръмнината е толкова голяма, че клетото животно се задъхва. Огромната длан на Трошача пада върху коня и ездача. Конят цвили отчаяно, прави още няколко крачки и рухва на земята, целият облян в кръв. В своята кръв и в кръвта на ездача.

Втурваш се към мястото, където пада Торк, той лежи по гръб, с изтичаща кръв. Гръдният му кош е премазан, краката му са счупени, това са последни мигове от живота му.

— О, Торк! — казваш с мъка.

— Не тъгувай, княже — успява да промълви старият воин. — Ние ще победим.

— Но защо толкова скъпо трябва да платим за победата?

— Животът се промени много. Магии, джуджета, великани. За нормалния човек вече няма място.

Последните му думи едва се чуват. Затваряш очите на мъртвия Торк. Великанът се изправя и тръгва към теб. Този път той накуцва с левия си крак. Даваш сигнал на ловците да пуснат втория и третия куп от трупите и бягаш встрани от пътя им.

Великанът отново стъпва върху търкалящите се дървета. Той се олюлява, по лицето му е изписано изумление. Този път силата и огромната му маса са против него.

Трите машини изхвърлят товара си срещу Трошача. Първият камък го удря в гърдите, вторият минава край него, третият попада в коляното. Чува се силен трясък и в коляното на Трошача се появява пукнатина.

Ще дадеш ли заповед за зареждане на машините?

Да — мини на 14.

Не — отиваш на 153.