Пътят към западните плодородни земи ти е добре познат — отначало се виждат няколко ниски заоблени хълма, после идват здравите зидани къщи на земеделците. А след това…
— Ето ги! — казва старият воин.
На последния хълм се издигат няколко къщи. По хълмовете са насадени лозя. Насочваш коня си към тях. До теб язди Торк, хванал поводите на коня с единствената си лява ръка. Въпреки загубата на кръв той се държи изправен на седлото. Старият воин е виждал хиляди пъти смъртта в лицето и сега спокойно понася загубата на дясната си ръка.
След вас идва с разпусната черна коса Веста. Тя язди мълчаливо, но тъмните й очи казват много неща. Последен остава Зияд, управителя на конюшнята, от която останаха само четири коня.
Изкачвате хълма и чукате на всички врати. Къщите са празни, хората са ги напуснали от страх пред каменния великан. Нещастието е стигнало и до тук.
Ще изслушаш ли мнението на спътниците си?
Да — мини на 233.
Не — прехвърли се на 2.