Трошача

110

Притваряш очи. Неочакваната отпадналост те обърква малко. Никога през живота си не си се чувствал толкова слаб.

— Извинявай, че нарушавам покоя ти, княже.

Това е княгинята. Лицето й, усмихнато и ведро, отново се явява пред теб.

— Няма нищо — успокояваш я ти. — Какво те вълнува?

— Време е да се върнеш. Ще ти кажа и още нещо, когато те видя тук, в двореца.

— Нямам сили.

— Вече имаш.

Ставаш бавно от земята. Уморен си, но наистина имаш сили. Лека-полека стигаш до мястото, където слезе в пропастта. Поклащаш въжето.

Посочи число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 179.

От 7 до 12 — попадаш на 83.