Трошача

115

В тоя миг виждаш Трошача. Една огромна, тъмна, заплашителна сянка, която надвисва над твоята страна. Сянка, която често ще се появява в мислите ти, в съня ти, в целия ти бъдещ живот.

Виждаш развалините на града — само голи, опушени стени, които стърчат безмълвно към ясното синьо небе. Над мъртвия град повява вятър и вдига облак сив прах, който не може да скрие сянката на великана. Мирише на разлагаща се плът. Между останките на къщите щъкат едри охранени плъхове — единствените поданици на твоето княжество, най-издръжливите жители на твоята страна.

Чуваш смеха на великана и звън на разбити стъкла.

— Махни се! — крещиш ти. — Махни се от пътя ми или ще те убия! Махни се от живота ми.

В отговор чуваш бойния вик на Трошача:

— Ур-ри-ку-у-у!

Видението изчезва.

Мини на 49.