202

Ала и Торк, и тримата воини след него политат надолу по стръмнината, сякаш невидима сила избира за свои жертви само хората. Конете успяват да се закрепят на тясната пътека.

При падането запазваш главата си, но продължаваш да се плъзгаш по склона. Най-сетне успяваш да се закрепиш с крака на един храст. Оглеждаш се. Луната се е скрила зад облак. В тъмното не виждаш къде са останалите.

Мини на 199.

Загрузка...