Трошача

248

Когато наближавате до групата, местните жители те познават и ти правят дълбок поклон.

— Голяма е мъката ни, княже — казва едър и силен мъж. — И ние скърбим за станалото.

— Къде са местните жители? — питаш го.

— Всички се разбягаха. Слухът за Трошача не им дава покой.

— Кажете им, че рано или късно ще му видя сметката — успокояваш го ти. — Имате ли лодка?

— Ние сме бежанци, княже, но край реката все ще се намери някоя изоставено лодка.

— Благодаря ви! — казваш на сбогуване ти. — И помнете, княз Архан ще си разчисти сметките с Трошача!

Мини на 103.