Трошача

136

Няколко секунди оставаш като вцепенен. Умът ти не може да го побере. Какво прави тази канара?

Даваш знак и всички слизате от конете. Дълго се взирате във великана. Той стои невъзмутимо и не ви обръща внимание. Погледът му, както преди, е отправен към града. Струва ти се, че крепостта го привлича не по-малко, отколкото той — тебе. Имаш чувството, че сте оковани в невидимата, но много яка верига на съдбата.

— Ще ми се да го нямаше тоя великан — мърмори Торк.

— И на мен — кимваш ти.

Двамата мълчите.

— Ако не се махне сам, ще трябва да го махнем ние — нарушаваш мълчанието ти.

— Сам няма да се махне.

Точно така, сам няма да се махне. Ти си напълно съгласен.

Мини на 213.