Трошача

154

Чуваш рев — мощен, яростен, див рев. Кръвта замръзва в жилите ти. Никога до сега не си чувал нещо подобно. В гласа на невидимия звяр сякаш се смесва ревът на мечка, мученето на разярен бик и грухтенето на ранен глиган.

— Нощта, самотата и лунната светлина те правят нервен, княже — казваш си, за да се ободриш. — Това е най-обикновено животно, безобидно животинче.

Много добре знаеш, че едно безобидно животинче не може да те хвърли в смут.

Отиваш на 21.