Трошача

139

Тук пътят е прав и много широк. Луната свети толкова силно, че виждаш всеки камък, всеки храст, затова пускаш коня в галоп. Старият воин препуска на няколко крачки след теб.

Нещо прошумолява на склона над главата ти. Няколко камъка падат надолу, после нещо огромно и тъмно се търкулва със страшна сила към теб. В бързината не успяваш да разбереш какво е то. Дръпваш поводите и изправяш жребеца си на крака. На две крачки от теб пада голям дънер.

— Е, Торк, имал съм късмета да поживея още — казваш на спътника си.

Двамата прескачате дънера, слизате от конете и тръгвате към входа на пещерата.

Мини на 244.