Трошача

113

Погребвате княгинята под един голям дъб. Над гроба й забиваш дървен кръст. Затваряш очи. Мислено се прощаваш с княгинята. Чуваш шумолене на дрехи и тихия глас на Веста:

— Не тъгувай, княже. Догодина ще ти се роди син.

Какво приказва? Вече си готов да избухнеш, но една мисъл те спира: всичко, което ти предсказа гадателката, излезе вярно!

— Къде е сега Трошача?

— Отива към езерото.

— Тогава да се върнем!

— Рано е, княже!

— А кога ще удари часът?

— Първо трябва да се роди синът ти и да навърши шестнайсет години.

Сега решавай накъде да тръгнеш.

На юг? Не си струва, там е Трошача, каменният великан.

На запад — мини на 26.

На изток — отиваш на 172.

На север — попадаш на 66.