Трошача

63

Мисълта ти търси изход, мускулите ти се напрягат както никога до сега, пулсът ти отмерва барабанния бой на сърцето. Може би това са последните тласъци на кръвта в твоите жили.

Скачаш на крака преди пръстите на Трошача да са се свили. Ако той те стисне в юмрука си, от теб ще остане само едно мокро петно, което скоро ще изсъхне на яркото утринно слънце.

Скокът ти изглежда успешен. Очакваш след миг да прелетиш над каменната длан и да паднеш на земята, а там вече ще се помъчиш да се прикриеш зад някоя къща, макар че къщите не са защита срещу великана. Ала Трошача леко надига длан и ти се блъсваш в една непробиваема каменна стена. При удара ти изскачат искри от очите.

Отгърни на таблицата.

От 1 до 6 — мини на 107.

От 7 до 12 — попадаш на 191.