Трошача

147

Не ми се ще да рискувам — казваш на стария воин. — Връщаме се в града.

Малко след това минаваш с коня си по моста над рова и влизаш в крепостта. Двамата с Торк се качвате на стената да хвърлиш последен поглед към великана, който ти създаде толкова неприятности тази вечер. Ще ти се да вярваш, че това са последните ти грижи с каменния колос.

— Ще се видим утре — казваш му ти.

Струва ти се, че от езерото долита груб, нисък глас:

— Ще се видим, княже, ще се видим. Утре заран.

— Чу ли нещо, Торк?

— Нищо не чух, княже.

— Така ми се е сторило — казваш си.

Прехвърли се на 207.