Трошача

226

Насреща ви излиза едно малко дрипаво джудже. Облечено е с дълга дреха, която пада до петите му. На главата си носи островърха шапка, обшита с бляскави скъпоценни камъни. Неговата бяла брада стига до коленете му. Джуджето носи очила със златни рамки.

Как може да бъде толкова дрипаво и да носи на главата си скъпоценни камъни, които нямаш в своята корона, питаш се.

Джуджето запява тихичко и започва да танцува на пътеката пред вас. Поглеждаш към Торк, който го наблюдава спокойно, сетне потриваш очи. Малкото човече продължава да танцува, осветено от пълната луна.

— Да вървим, Торк! — казваш на стария воин. — Стига сме го зяпали това човече.

Джуджето прекъсва танца си.

— Там има нещо страшно — казва то с детски глас. — Не искаш ли да се върнеш?

— Колкото и да е страшно, ще продължим — отвръщаш му ти и се обръщаш към Торк. Той кимва с глава.

— Ваша работа — въздиша съкрушено човечето. — После да не кажете, че не съм ви предупредил?

— Нищо няма да кажем — срязва го Торк.

— Има ги всякакви — произнася със звънкото си гласче джуджето и изчезва така внезапно, както се е появило.

Мини на 145.