Трошача

100

— Няма защо да киснем тук — казваш на Зияд. Той кимва с глава и двамата тръгвате надолу по стълбата. Този път вървите по-бързо. След няколко минути стигате в полумрачния приземен етаж на кулата. Край вас се шмугват два тлъсти плъха.

— Ц-р-р-р-р — казва единият.

— Ц-р-р-р-р — отговаря другият.

— Ясно, разбрахме си — кимваш им ти и излизаш от кулата. Вляво от теб се разстила долината на западните плодородни земи, а право пред себе си виждаш искрящата сребриста лента на реката.

Торк и Веста идват при вас.

— Стигнахте ли до върха, княже? — пита старият воин.

— Да. Странна работа, от върха нищо не се вижда, а от тук виждам всичко.

— Няма нищо странно. Колкото по-високо се качваш, толкова по-малко виждаш — казва Веста.

Да, така е, Веста е права.

Мини на 41.