Трошача

130

Прашната буря като че затихва. Прахът, който се набива в устата, очите и ноздрите, постепенно пада на пясъка. Оживях, казваш си, оживях!

Но този път прибърза. Насреща ти се задава един вихър от прах, който се движи тромаво като гигантска колона.

— Аз съм Пушльо — казва вихърът. — Искаш ли да се бием?

— Как мога да се меря с теб, многоуважаеми Пушльо? Та аз даже не съм от полублагородния произход на обикновения пушек!

— Не ме интересува! — гръмва гласът на Пушльо. — Тук аз решавам кой с кого да се бие. Моята братовчедка Гадната мръсна уста твърди, че…

— И тя ли е от благородно потекло? — питаш ти да протакаш време.

— Ами! Пълен боклук. Черната овца в семейството.

— А твоя милост сигурно си любимият син?

— Не дрънкай много, ами се готви за бой! — надава рев Пушльо.

Ако имаш парче от счупено огледало и ябълка, мини на 159.

Ако не си се сетил да вземеш и двете неща, прехвърли се на 267.