Трошача

24

— Цената ти е малко височка, но ще се разберем.

— Ти си разбран човек, а аз — разбрана змия. Как няма да се разберем? — киска се голямата змия.

С лявата ръка бъркаш в кесията си. Алчната змия наднича в нея. Дясната ти ръка изтегля меча и с мълниеносно движение отсича главата на голямата змия. Главата увисва във въздуха.

Очите на влечугото блясват със зеленикава светлина.

— А пък аз си мислех, че съм най-голямата змия! — казва тъжно главата. — Най-голямата змия си ти, княже!

— Със змията — змия, с човека — човек — отвръщаш ти.

Главата въздиша и цопва във водата. Тялото на обезглавената змия бавно се отдръпва от пътя ви. От него се ръсят във водата златни монети. Цели купища жълтици се изсипват пред очите ти. Правиш крачка напред, но Веста те спира:

— Недей, княже! Тези нещо нямат никаква стойност!

Веста е права — тук златото няма никаква стойност.

Прехвърли се на 151.