Трошача

46

Чува се свистене. Устата се опитва да засмуче някой от вас. Силен вятър развява гривите на конете ви. Вятърът минава през Гадната мръсна уста и свири на зъбите й като на огромен, невиждан в целия този свят орган.

Конят на Веста се изправя на задните си крака. Цвиленето му отеква над цъфналите овощни дървета в долината, очите му сякаш се канят да изхвръкнат от орбитите си, на устата му се появява пяна.

Всичко става толкова бързо, че успяваш да извикаш само:

— Скачай!

Веста скача от седлото. Обезумял от ужас, конят й се хвърля право към мръсната уста. Зъбите се затварят и прекършват гръбнака на коня. Чува се доволно мляскане. Гадната мръсна уста започва да дъвче бавно и методично. За няколко секунди конят изчезва. Остава само седлото му. Веста се изправя. Отървала се е само с леко натъртване.

Мини на 117.