Трошача

251

От устата се чува свистене. Тя се опитва да ви засмуче и да ви прекара през адската си мелница. Това не е просто полъх, това е силен вятър, който развява гривите на конете. Вятърът минава през зъбите на Гадната мръсна уста. Чува се тъжна, зловеща музика, музика, която предвещава гибел.

Конят на Зияд се изправя на задните си крака. Цвиленето му се понася над цъфналите овощни дървета в долината, очите му се разширяват, сякаш се канят да изскочат от орбитите си, на устата му избива пяна.

Всичко става толкова бързо, че успяваш да извикаш само:

— Скачай!

Зияд скача от седлото. Обезумял от ужас, конят му се хвърля право в Гадната мръсна уста. Зъбите се затварят, чува се едно „Х-р-р-у-с-с-с!“ и гръбнакът на коня се счупва. От устата се разнася доволно мляскане.

— Това може да задоволи и най-изискания вкус — казва Гадната мръсна уста. Тя започва да дъвче бавно и методично. За няколко секунди конят изчезва. Остава само седлото.

Конярят се изправя и изтупва дрехите си от праха. Отървал се е с леко натъртване. Мини на 117.