— Така не може да продължава — казваш си. — Трябва да направя нещо!
Вън се чува нов трясък. Великанът продължава разрушителната си работа.
Оглеждаш подземието. На пода се търкаля стара бойна тръба. Медното й тяло меко просветва в полумрака. Погледът на Веста ти казва: „поспри, не бързай“, ала мисълта за жертвите на Трошача не ти дава покой. Вдигаш тръбата и се опитваш да изсвириш тихичко сигнала за спиране на боя. Наистина, всяка съпротива е безсмислена, сега в града се разпорежда новият господар, онова тъпо каменно чудовище с ниско полегато чело.
Отиваш на 200.