Слизаш от коня и се взираш в мрака. Не забелязваш нищо. Нищо, което да се движи.
— Торк, жив ли си?
От тъмнината до теб долита глас:
— Още не зная, княже.
Старият воин е отървал кожата!
— Къде си? Не те виждам.
— Тук някъде.
Едва сега забелязваш, че нещо се движи в мрака. Сваляш въжето от седлото и го хвърляш към Торк. След малко старият воин изпълзява на пътеката, задъхан и облян в пот. Даваш му четвърт час за почивка. После тръгвате към друга пещера.
Отиваш на 173.