Трошача

217

Клонките на близкия храст трепват. Едната ти ръка хваща лъка, а другата изважда стрела от колчана. След миг тетивата е опъната, готов си да пронижеш всеки неприятел.

— Не стреляй! — чува се глас от храста. — Аз съм приятел.

Клоните на храста отново трепват. На пътеката излиза млад човек с мургаво лице, облечен в дрехи от еленова кожа.

— Аз съм Вертен! — казва човекът. — От племето на горските ловци.

— Къде е селището ви? — питаш го.

Ловецът мълчаливо ви оглежда и не бърза с отговора.

— На половин час път от тук — отговаря той.

Отиваш на 192.