Трошача

61

Бъркаш в чантата и изваждаш от кесията шепа златни монети. Оглеждаш се. Наоколо не виждаш сандък или каса, в която се събира данъка.

— Къде да сложа парите? — питаш змията.

— Пусни ги в устата ми — казва гадното влечуго. Устата му се отваря като огромна торба. Преодоляваш отвращението си към змията и пускаш в гърлото й четирите жълтици. Останалите връщаш в кесията си.

— Няма ли да се задавиш? — питаш змията.

— Ще ти се, нали? — отвръща тя.

Въпреки опасенията змията не ви закача. Златото ви е отворило вратата към западните плодородни земи. Скоро стигате до долината, пропита с дъха на цъфнали плодни дървета. Тук пътят се разтроява.

Отгърни на таблицата.

От 1 до 4 — мини на 94.

От 5 до 8 — отиваш на 232.

От 9 до 12 — прехвърли се на 178.