Разтрепереният великан се навежда, грабва първата му попаднала канара и я вдига над главата си. Той отмята назад двете си ръце, засилва се и хвърля канарата. Тя излита със свистене високо в синьото небе и литва към мястото, откъдето идвате.
— Няма ли да ни дадеш нещо за спомен? — питаш великана.
Той вече е грабнал втората скала. Лицето му се изкривява.
— Всеки те гледа в ръцете, никой не те пита как ти е кръста! — въздиша съкрушено великанът.
— Това беше шега — успокояваш го ти.
— Можеш да вземеш една скала. — смегчава тон великанът. — Само да не разбере господарят, че свършено е с мен!
А сега посочи една число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 260.
От 7 до 12 — попадаш на 144.