Трошача

183

Не бързай, казваш си, не бързай! Тази нощ е странна, в целия си живот не помниш нещо подобно. Кръглата луна, която се издига над езерото и облива със странна светлина скалите, храстите и водата, те кара да бързаш. А и този великан, роден за няколко секунди под ударите на огнените мълнии, понякога те кара да се чувстваш плах и несигурен, сякаш си малко дете, изгубено в гората.

Точно затова трябва да се огледаш, докато си още на коня и при опасност можеш да препуснеш галоп. А засега ти остава да си отваряш очите на четири.

— Торк, как мислиш, да слезем ли от конете?

— Тая нощ мястото тук не ми харесва, княже.

Мини на 136.