Трошача

252

Обръщате се назад. Виждате само камъни — големи и малки, остри и заоблени.

— Мирише ми на буря — казва Зияд.

— Буря? В това безоблачно небе? — учудва се Торк. — Лъжеш се, момчето ми.

— Да си вървим по пътя — предлага Зияд.

— Ами това, дето свири? — възразява Торк.

— Нека си свири!

Нещо не е наред, мислиш си. Може би този пек?

Мини на 35.