Трошача

220

Наближавате пропастта.

— Толкова жертви дадохме да стигнем до тук — произнасяш ти се мъка.

— По-добре да сгрешиш, отколкото да се примириш, княже — успокоява те Торк.

— С какво да се примириш?

— Със съдбата.

Сваляш въжето от коня.

— Нека да се спусна аз — предлага Торк.

— Не, аз ще сляза долу.

След малко стъпваш на дъното на пропастта. Тук лунната светлина е някак бледа и слаба. Наоколо е тихо, само едно поточе ромоли край краката ти. Тръгваш срещу течението му.

Ще се ослушаш ли? Не — мини на 21.

Да — попадаш на 154.