Трошача

149

— Искам да ти кажа нещо, княже — подхваща княгинята. Лицето й е бледо и тревожно.

— Обидил ли те е някой? — бързаш да я попиташ.

Княгинята се колебае. Може би не знае откъде да започне.

— Има нещо съвсем друго. Сънувах сън.

— О, това ли било? — въздъхваш с облекчение ти.

— Сънят ми беше съвсем истински. Три мълнии разсякоха небето и в езерото Ноя се появи огромно чудовище.

— Какво чудовище?

— Прилича на човек, но не е. Това е той, великанът.

Ако приемеш сънят й на сериозно, отиваш на 36.

Ако в думите й не виждаш нищо тревожно, остани с нея. Попадаш на 32.