Трошача

212

Излизаш от крепостта с Торк и двама войници от нощната стража. Наоколо е тъмно, но ти знаеш, че скоро ще изгрее луната. Топлият въздух носи аромат на цъфнали дървета.

Този аромат винаги е бил свързан с надежди за изобилие и плод, с очакване на нов и по-добър живот, но този път причината за твоя нощен поход е съвсем различна. Каменният колос не ти дава покой.

Поглеждаш към Торк, който язди до теб. В тъмнината не успяваш да различиш чертите на лицето му, но и това, което виждаш, те кара да продължиш пътя си напред. Старият воин е човек, който не хвърчи из облаците, той стъпва с двата крака по земята. В живота си е имал всички земни радости и всички земни скърби. И ако го тревожи тоя каменен великан, трябва да направиш нещо. Трябва!

Посочи число от таблицата. От 1 до 6 — отиваш на 180.

От 7 до 12 — попадаш на 59.