Минават месеци. Един ден, когато завършваш жилището си в короната на едно огромно дърво, Ида идва при теб.
— Искам да те заведа при Свещените скали.
Предложението й ти се вижда малко неочаквано, вече си подочул нещичко за Свещените скали. Поглеждаш я. Тя свежда очи. Лицето и цялата й фигура са много изящни за грубия живот в гората.
— Тогава да вървим.
След малко излизате на една поляна. В другия й край се издигат Свещените скали. Ида те хваща за ръка. Докато вървите към тях през високата трева, усещаш в себе си неподозирана сила.
Ида ти казва да почакаш. Ще се съгласиш ли?
Да — мини на 97.
Не — отиваш на 122.