Това не е случайно, казваш си. Тоя великан трябва да бъде унищожен, преди да опустоши княжеството ми.
— Торк!
— Да, княже.
— Ела с мен!
Бързо се втурваш по стълбите на двореца. Торк те следва като сянка без да каже и дума. Цял живот е следвал княза — преди баща ти, сега и теб — и е свикнал с това.
Качвате се на конете и препускате по улиците на смълчания град към южната порта.
Мини на 212.