Трошача

178

След цъфналите дървета въздухът е толкова прозрачен и чист, че би могъл да забравиш за миг нещастието, сполетяло цялата страна. Миг на покой, на забрава може да разсее мъката ти, натрупана през последните дни. Но нещо ти пречи да се отпуснеш. Устата ти пресъхва. Главата ти шуми, избива те студена пот. Усещаш отпадналост в цялото тяло. Дълбоко в теб сякаш лумва някакъв странен, опустошителен огън.

Опитваш се да продължиш, но огънят се разгаря все по-буйно, все по-унищожително. Пътят пред теб започна да трепти, цъфналите дървета и храсти се превръщат в размито петно, челото ти се оросява с едри капки пот.

— Какво ти е, княже? — пита загрижено Торк.

Чуваш тропота от копитата на галопиращ кон.

— Той е болен — казва Веста и нежната й ръка докосва челото ти. — Целият гори!

Торк и Зияд те свалят от коня. Лягаш на някаква постелка, а твоите спътници те завиват с всички наметала.

— Взе ли лек против треска, княже? — пита загрижено Веста.

Да — отиваш на 235.

Не — попадаш на 245.