Трошача

168

Трябва да бъда по-предпазлив, казваш си и в този миг се чува вой на див звяр. Конят ти се изправя на крака и полита напред като стрела. След теб препуска старият воин Торк.

Обръщаш глава назад и виждаш пътеката, осветена от луната. Някакъв див звяр, може би мечка, се изправя на задните си лапи. Конете на войниците цвилят отчаяно. Ездачите едва се задържа на седлото.

Лъкът е вече в ръцете ти. Сваляш една стрела, тетивата звънва и стрелата пронизва звяра. Чува се неговият страшен рев. Много късно! Обезумели от ужас, конете хвърлят ездачите по стръмния склон. Двамата умират веднага.

Трябва ли да продължа пътя, казваш си. Да, трябва!

Мини на 220.