Трошача

241

— Бог да ни пази! — казва Торк. Опитва се да произнесе думите тихо, ала гласът му гръмва така, сякаш е дал заповед на армията да превземе вражеска крепост. Ехото разнася думите му над върхове, долини и чукари.

Поглеждаш го учудено.

— От какво да ни пази, Торк?

Старият воин се взира в теб, после свежда очи. Странно, той е свикнал да гледа човека, с когото говори. Не му е в нрава да извръща поглед или да свежда очи.

— Така му е думата, княже.

Приказките на Торк, колкото и да са общи, малко засягат твоята благородническа гордост. Княжеството ти е известно в близки и далечни страни с плодородните си земи, с изкусните си майстори и смелите воини.

— Аз съм силен, здрав и богат — казваш му ти. — Мога да вляза на дявола в устата. Нищо не ме плаши.

— Добре че си ти, княже. Като те слушам, силите ми се удвояват — произнася Торк.

Чувстваш, че думите му не са ласкателство, а самата истина.

Отиваш на 72.