Трошача

72

Бързо се връщате при конете. Залята от лунната светлина, планината сега изглежда още по-тайнствена, още по-недостъпна. През цялото време ти се струва, че някой ви дебне в храстите. Дебне ви зорко, търпеливо, като истински силен враг.

— Забелязваш ли нещо, Торк? — питаш спътника си.

— Никаква опасност, поне така ми се струва — отгатва мислите ти старият воин.

Е, може и така да ти се сторило. Нощта е друг свят, в който обикновените сетива понякога са безсилни.

Мини на 186.