Трошача

117

— Какво искаш? — питаш ядосано устата.

— Нищо. Просто обичам да дъвча хора.

— А коне?

— Не много. Конското месо не ми харесва.

— Защо го правиш? Нали нямаш стомах.

— За удоволствие. Не можеш да си представиш колко добре се чувствам, като сдъвча някого. Това за мен е божествена напитка, същински елексир.

Мислиш си как да заобиколиш устата, тая гадна и мръсна уста. И не само ти, цялата група трябва да я заобиколи.

— Не се опитвай да ме заобиколиш, княже — прочита мислите ти Гадната мръсна уста. — Никой досега не е успял. Радвайте се, всички ще минете през мен.

— Щом така е решила съдбата — кимваш ти и се обръщаш към Веста.

— Съдбата често си променя мнението — казва Веста.

С какво ще си послужиш в тоя миг?

Със сила, ако имаш най-острия нож — мини на 246.

С хитрост — отиваш на 34.