Трошача

236

Главата ти пламва от предсказанията на гадателката. Лицето ти се зачервява, очите ти мятат мълнии. Тази жена се подигра с теб и цялото ти княжество! Тя е изчадие адово, нека да изпита гнева ти! Насъскваш тихо кучето, което лежи в краката ти.

Дългите му крака трепват, ноктите му се забиват в дебелия килим, цялото му тяло се напряга като в разгара на успешен лов. След миг кучето ще се нахвърли срещу тази жена, която нарича себе си гадателка, и ще прегризе гърлото й.

Поглеждаш към нея. Очите ви се срещат, но в тях не съзираш страх.

Всички замръзват. Певци, музиканти, слуги и дори кучето — всички застават неподвижни, сякаш някаква прокоба ви е вкаменила. Погледът ти е спрял върху очите на Веста. Само умът ти работи. Това продължава цяла вечност.

— Върни всичко както преди — казва ти без думи гадателката. Ако не го направиш, ще останеш замразен в спрялото време. Върни се на 101.

Другата възможност е да покажеш щедрост. Попадаш на 80.