Трошача

119

Преди конят ти да направи няколко крачки по пътя към реката, пред теб се изпречва една огромна човешка уста с яркочервени устни и бели, равни, блестящи зъби. От устата идва дъх на гнило. Опитваш се да я заобиколиш, но всеки път устата се изпречва пред конят ти като триумфална арка на твоето поражение.

— Коя си ти, по дяволите? — изтръгва се от гърдите ти.

— Аз съм една голяма уста — помръдват се устните нагоре — надолу. — Най-голямата, най-гадната, ненаситна уста.

— А защо миришеш?

— Защото съм мръсна. Наричат ме Гадната мръсна уста. Това ми харесва.

Опитваш се отново да я заобиколиш, но всеки път гигантската уста се изпречва на пътя ти. Поглеждаш към спътниците си. Зияд е застинал от ужас с увиснала челюст, Веста стиска зъби. Торк, макар и бледен от изгубената кръв, изглежда спокоен.

Ако искаш да продължиш нататък, някой от твоите спътници трябва да се подложи на опасност.

Кои от тях ще мине през премеждието?

Веста — попадаш на 46.

Зияд — отиваш на 251.