Трошача

81

Внезапно главата ти олеква. Изпълва те чувство за покой и блаженство. Всичко ти изглежда приятно, този великан в езерото — също. Само не можеш да си спомниш кой си и какви са тези хора край теб, но това също е хубаво, дори много хубаво.

— Княже…

Какво говори тоя човек? Какъв е той? Въоръжен е, има ризница и шлем, сигурно е войник. Другите конници изглежда са с него. Лицата им са странни, имат вид на хора, страдащи от разстройство.

Ония, по-старият, пак се обръща към теб.

— Княже, искам да кажа…

— Какви глупости говорите? Да не искате да ме ограбите? Срещал съм много като вас.

По-старият кима тъжно.

— Добре, че си признавате — казваш му миролюбиво. — Прощавам ви.

Мини на 40.