Трошача

94

— Добро утро, княже!

Отваряш очи. Над теб е надвесена гадателката Веста. Очите й излъчват топъл блясък, кичур от дългата й черна коса докосва лицето ти. Вдясно от теб димят главните на изгасващ огън.

— Дълго ли съм спал?

— Двайсет часа — отговаря Веста и се изправя.

Надигаш се на лакът. Утрото е свежо, росата вече се е изпарила от листата на дърветата. Сега това място ти се струва част от един безвъзвратно изгубен свят, в който ти беше господар на всички и очакваше наследник.

— Да вървим! — казваш решително и се качваш на коня.

Малко след това стигате до подножието на един хълм.

— Виж там горе, княже — казва Торк.

Поглеждаш към върха на хълма, където към небето се извисява висока кула. Обръщаш се към Торк.

— Какво е това? Кой е разрешил да се строи кула на моя земя?

— Не зная, княже. Това трябва да е работа на великана или на оня, който ни го праща.

Отиваш на 167.