Трошача

260

Благодариш на великана за неговата щедрост. Естествено, нямаш никакво намерение да мъкнеш със себе си огромните скали, но вежливостта изисква да си в добри отношения с тоя пустинен труженик. Заедно с цялата група продължаваш пътя през пясъка под палещите лъчи на слънцето.

Малко по-късно зачервените ти очи забелязват нещо.

— Зрението ли ме лъже или наистина виждам нещо? Кажи ми, Торк.

Старият воин дълго се взира. И неговите очи са пълни с пясък като твоите.

— Виждам един кол и една табелка — най-сетне съобщава той.

Стигате до табелката. На нея пише:

КЪМ ЗАМЪКА НА ГЛАВНИЯ ВЕЛИКАН!

— Трябва да бъдем много внимателни — казва Зияд.

— Ако е опак човек, искам да кажа великан, ще си има работа с моя меч — произнася високо Торк.

Половин час по-късно на хоризонта се очертава нещо като кула.

— Бас държа, че това е замъкът на оня нехранимайко — обажда се Торк.

Погледната отблизо, кулата представлява висока паянтова барака, килната на една страна. Направена е от тънки пропукани дъски с огромни цепнатини между тях. Вятърът минава свободно между цепнатините и сипе ситен пясък в постройката.

— Тая съборетина не е никакъв замък — прихва Зияд. — Защо не се хванах на бас с теб? Щях да спечеля.

— Не съди по външния вид — произнася с мелодичния си глас Веста. — Външния вид често мами окото.

Ако имаш рушвет за дребен посредник, отиваш на 257.

Ако имаш рушвет за среден посредник, попадаш на 264.

Без посредник се прехвърляш на 31.