Трошача

47

Вратата на конюшнята се отваря. От нея излиза забрадена с шарената си кърпа и наметната с дрипавото си наметало гадателката. Открехваш прозореца и напрягаш слух.

— Благодаря ти, Зияд — казва Веста.

— Няма защо.

— Дръж конете оседлани. Скоро ще потрябват. Обещаваш ли?

— Обещавам.

Веста си тръгва. Много ти се ще в тоя миг да зърнеш очите й, но тя е свела глава.

Прехвърли се на 184.