Трошача

127

И докато разбереш намеренията му, той лепва крилото от нощната птица на челото ти. После го притиска силно, та чак свят ти се завива. Напразно се опитваш да се освободиш. Хващаш дръжката на меча, ала двамата войници стискат здраво ръцете ти. Иде ти да ги убиеш, но засега свободен е само погледа ти.

Минават няколко секунди. Паметта ти се връща. Ти отново си Архан, княз на малко и щастливо княжество.

— Каква е тая работа, Торк? — крясваш сърдито ти. — Защо не махнеш това нещо от челото ми?

— С удоволствие, княже. — Торк маха крилото на прилепа от челото ти и го хвърля на земята.

— Какво си решил да правиш?

— Нищо, княже.

— Тогава да вървим!

Мини на 208.