Трошача

222

Един нисък и равен шум долита до теб. Той бавно изпълва цялото ти същество. Сърцето ти тупти все по-силно, главата ти се препълва с тоя тежък шум, който заплашва да я пръсне.

Откъде идва шумът? Отначало не можеш да кажеш със сигурност. И скалите, и тревата, и водата, и тъмното нощно небе сякаш излъчват тези натрапчиви, болезнени трептения, които заплашват да те разрушат.

Остра болка пронизва мозъката ти. След нея идва втора, трета. Времето между тях все повече намалява. Но преди още да изгубиш способността да мислиш, разбираш, че шумът идва от каменния великан, застинал неподвижно посред езерото.

Главата ти се превръща в източник на една безкрайна непоносима болка.

Попадаш на 40.