Трошача

210

От каменния великан повява хлад. Имаш чувство, че нечии студени пръсти сграбчват сърцето ти и го стискат дълго и яростно. До днес животът не те е изправял пред такова непобедимо същество.

Природната ти решителност се връща.

— Глупости! — казваш си. — Всеки е смъртен, всеки е победим.

Тази мисъл отприщва цялата ти скрита енергия.

Премини на 112.