Трошача

245

Думите на Веста идват до слуха ти като отдалеч.

— Забравих да взема… лекарството… — казваш едва чуто ти.

— Не може да бъде — гласът на Веста трепва. — Не взе ли онова мъничкото, което лекува от треска?

— Не.

Главата ти се облива в пот, тялото ти трепери, сковано от студ. Веста грабва чантата ти, изсипва я на земята и дълго рови сред вълшебните предмети. Тук има много интересни неща, няма го само лекарството, което ще спаси живота ти.

Съзнанието ти угасва. Потъваш бавно във вечен мрак.

Започни от 1.