Постепенно откриваш слабостите на противника. Той наистина е много силен физически, но някои от ударите му са неточни. Трябва да използваш това! С неочакван удар избиваш меча от ръцете на противника си и го поваляш на земята.
— Милост! — хленчи Призракът на езерото.
Отхвърляш качулката, която скрива главата. Под нея виждаш лицето на най-обикновен човек.
— Милост! — повтаря победеният.
— Кой си ти? — питаш го ти и опираш върха на меча си в гърлото му. — Говори!
— Аз живея в колиба край езерото. Нощем плаша хората, а денем им прибирам парите да ги пазя — казва човекът с разтреперан глас.
— Хвърлете го във водата — заповядваш на свитата си. Тримата войни грабват човека и го носят към езерото.
— Милост! — крещи нещастникът. — Не мога да плувам.
— Научи се! — отвръщаш му ти. — Нали си Призракът на езерото?
Тялото на твоя противник пльосва във водата. Разнася звучно цапане. Бившият призрак прави първите си опити в плуването, а вие продължавате към пропастта. Пътеката се разклонява.
Надясно — мини на 239.
Наляво — попадаш на 57.