Трошача

37

Бодваш с шпори коня си и приближаваш до купчината, натрупана от улея на пясъчната мелница. Без да слизаш от коня загребваш шепа пясък. Той е съвсем дребен и се сипе безшумно между пръстите, сякаш отмерва миговете на твоя съсипан живот.

— Голям майстор си! — казваш на великана. — Имаш златни ръце!

— Предпочитам да имам златна корона на главата.

— Короната не е всичко — опитваш се да го успокоиш ти. — Короната и главата са най-нестабилните неща. Те имат лошия навик да падат.

Думите ти не го успокояват. Великанът държи да е обикновен княз, а вие продължавате пътя си. Палещото слънце и липсата на вода бързо ви изтощават. Пред вас се издига висок хълм. До теб Торк мърда неспокойно на седлото си. Какво ще направиш?

Ще попиташ какво го тревожи — мини на 262.

Няма да му обърнеш внимание — отиваш на 228.